Пътепис на Любозар Фратев до Камчатка

исах ли Ви, приятели? Каних ли Ви да отидем заедно на Камчатка по покана на тамошните ротарианци? Сега не се сърдете, че не сте видяли и изживяли и се задоволете с това мое описание. Ако ви се стори постно, следващият път, когато получите покана от Комитета за ротарианско приятелство (ICC) „България – Русия“, не се чудете, а си стегнете куфара. Така както направихме ние: аз – Любозар Фратев от РК Пловдив-Пълдин, Христо Христов от РК Несебър, Константин Овчаров от РК Бургас и Боян Керков от РК София–Сердика. Последният взе и съпругата си Катерина, за да се изключи всяко съмнение за достоверността на разказа ни.

злетяхме от София на 16 юли т.г. за Москва, където за 1 денонощие успяхме да направим 2 обиколки с откритите автобуси на “City Sightseeing Moscow” на най-интерeсните места на столицата на Русия, да вечеряме в узбекски ресторант и да се срещнем с големите приятели на България, руските ротарианци ПДГ Надежда Пап и съпруга й Камил Козаев.

лед 9 часов нощен полет кацнахме на летище „Петропавловск–Камчатски“ посрещнати от президента на РК Елизово Павел Никитин. Настанихме се в хотела и без почивка отидохме до ски градероб, където приятелите си избраха обувки и ски, а Коцето даже и сноуборд. Натоварихме цялата екипировка в колата и потеглихме към един от минералните басейни, с които е богата околността. След двучасов воден релакс пред ресторант „Стария замък“ срещнахме американски туристи от щата Аризона, които ни препоръчаха и ние за пръв път опитахме богатото рибно меню на Камчатка. Богато като асортимент на риби и морски продукти, майсторски приготвено и изискано поднесено. Също за пръв път, но и за последен в това пътешествие, поляхме вкусните ястия с малко водка. Малко, защото след кратката нощ ни чакаше първото неизвестно – вулканът Козелски.

торият ден започна със запознаване с главния град на полуострова – Петропавловск–Камчатски. Създаден през 1740 г. след откриването на Камчатка от Беринг и носещ името на корабите му „Св. Петър“ и „Св. Павел“, с население 150 хил. и поминък риболовство и кораборемонт. Освен него на Камчатка има още два града – Елизово с летище и 50 хил. жители и Вилючинск, който е „затворен“ град заради базата на атомните подводници, известна в САЩ като „гнездото на осите“.

бщо жителите на полуострова са 350 хил. предимно руснаци и няколко хиляди местни, разположени на площ от 472 хил. кв. км, т. е. над 4 пъти по-голяма от България и с почти 20 пъти по-малко население. Има 300 вулкана, от които 28 действащи, като най-високия е Ключевски – 4750 м., почти като Монблан. Полуостровът е на по-на изток от Япония и затова местните се хвалят, че там първи посрещат изгрева на слънцето, опровергавайки хвалбите, че Япония е „страната на изгряващото слънце“. Изключително богата на нискостеблена флора, като изключение в ръста прави само каменната бреза, дължаща името си на своята издържливост на температурните разлики, но най-вече на тежестта на стигащата до 12 м. снежна покривка. Пребогата фауна, включваща всичко познато от животинския свят без типичните обитатели на най-топлите и най-студените земи. Цар на животните тук е кафявата мечка. Популацията им е стигнала застрашителни размери – над 30 хил. броя, което означава, че на по-малко от 12 жители се пада по 1 мечка или, ако щете, на 1 мечка се падат 12 местни хора! Петропавловск–Камчатски е разположен около Авачинския залив – огромно водно пространство с размери да побере целия търговски флот на планетата. Градът е обявен за „Град на воинската слава“ за единствената победа на Русия в Кримската война (1853-1856 г.), за заслугите му през Великата отечествена война (1941-1945 г.), когато там са приемали военното снаряжение от САЩ и са го препращали във вътрешността на СССР към фронта, заедно с хиляди тонове риба, както и като отправна база на Червената армия за десанта на Курилските острови. Красив монумент с паметни плочи свидетелствува за всичко това. Освен него на площада има паметници на двамата светци Петър и Павел, дали името на града, както и на първия губернатаор ген. Завойко, а по съветска традиция и на първия вожд В.И.Ленин.

ледващата ни спирка бе един изключително уреден плаж на Тихия океан - върху черния пясък – дървени пътеки и площадки, обзаведени с пейки и маси, с туристически информационен център и ресторант, сърфпойнт и информационни табели за флора и фауна и кипящо строителство на детски и спортни площадки, игрища за футбол, волейбол и пр. Тук домакините извадиха хранителните запаси, за да се подкрепим преди изкачването на вулкана. Бяхме приятно гастрономически изненадани, но бързо се овладяхме и налегнахме купата с червения хайвер и сланината от мечка – вегетарианка според приятеля от РК Авачинск Алексей, т.к. липсва дъх на риба. А дали е замезвала с друго освен горски плодове, той не знаеше! После поехме към вулкан Козелски. С колите стигнахме до базата, където беше разположен детски ски лагер. За нашата група пуснаха влека  и той повлече тримата наши скиори, Павел  и сноубордиста Коцето. А ние с Алексей поехме пешком по снега нагоре. Качвахме се бавно, обгърнати от белия облак и покрай нас прелитаха, спускайки се приятелите. Най-сетне „изплувахме“ от облака и пред нас се ширна огромно белоснежно море от облаци, позлатени от силното слънце. А бяхме само на 1600 м. От тук скиорите се спускаха, гмуркайки се в бялото море. Тук свърши и снегът, но ние с Алексей продължихме и се изкачихме до „опашката на Козела“, а след това се спуснахме по друг, обсипан с вулканическа сгур, склон. Долу в детския лагер ни чакаха с топла рибена чорба. Обратния път бе по-бърз, но в равнината спряхме пред емблематичната скулптурна композиция „От тук започва Русия“. На постамента над надписа стои внушителна фигура на мечка с риба в устата, а зад нея ситни мечето. А в далечината, като фон, синеят и белеят трите красиви вулкана Корякски, Авачински и Козелски.

ретия ден на Камчатка бе най-сериозното изпитание за нашите физически и психически възможности. Този ден водач ни бе собственикът на един невероятен всъдеход или off road, Вадим. Оказа се, че той сам го е конструирал и направил, ползвайки агрегати от най-здравите световни марки. Описанието на този „луноход“ би било бледо, затова се взрете в снимката. С него преодоляхме безпътица, снежни и водни прегради, каменните кариери на „калдера“ (дъно на вулкан), даже превзехме над 45 градусови наклони, което бе неописуемо преживяване. Благодарение на този агрегат и водача му се приближихме максимално до вулкана. Пешият ни маршрут бе също така разнообразен – замръзнали и размразяващи се снежни полета, малки поточета и реки, сипеи и скали, ледници и размекната вулканична тиня, изкачвания и спускания. Беше трудно, но неестествено величествено, красиво, предизвикателно. Бяхме сплотен отбор от планинари и аматьори, част от които са виждали планина само на екрана на телевизора. Помагахме си, къде със съвети, къде със ръце. Победихме вулкан Мутновски развявайки националния трикольор и клубните флагове. Който е катерил планини знае, че спускането, особено по сипеите, е не по-малко трудно от изкачването, особено по снега. И при нас бе така, а и обратния път с всъдехода по вече разтопения сняг бе емоционален, особено при срещата с обърнатия край пътя камион, превозващ туристи.

 

етвъртия ден с моторна яхта преплувахаме Авачинския залив, разминавайки се на  час от завръщата се от бойно дежурство атомна подводница. Навлизайки в Тихия океан, акостирахме до остров Старичков, защитен природен резерват – царство на птиците, и след кратък инструктаж един по един навличахме аквалангистките костюми и оборудване и се потапяхме. Да, да, потапяхме се, защото от нас само Катя бе опитна, а за Христо, Коцето и мен това бе за първи път. Водата на повърхността бе 13’C, а на 6 м. дълбочина – 6 градуса, но костюмите бяха подходящи  за тази температура. На връщане се отбихме в заливите Спасение и Тихи, а Катя и Коцето с гумена лодка разгледаха скалните пещери. Нашите инструктури Мир и Сергей наловиха морски таралежи и крабове. След рибената чорба сготвена на борда, опитахме жълтия хайвер на морските таралежи и червения на раците. После хапнахме и сварени рачешки пипала. Прибрахме се уморени, с обгорени от слънцето и обветрени от вятъра лица, но доволни и щастливи от морската разходка.

ашият пети ден започна на летището за хеликоптери, където първо изгледахме програма от танци на коренните жители на Камчатка – ителмени, коряки и евенки. Полетяхме 22 души с МИ-8 над зелените равнини и сопки (хълмове), над ледникови езера, мрачни кратери и калдери на вулкани.

ървата спирка бе в Кроноцкия резерват – долината  на гейзерите. До стълбичката на хеликоптера ни чакаше въоръжен с ловен автомат страж, който поведе заедно с гида колоната. А след последния от групата тръгна втори охранител от резервата със същото въоръжение. Тяхната задача бе да ни пазят от мечки  и от погрешни стъпки встрани от дървените пътеки и стъпала. Изрядна организация, създадена от държавата (Министерство на природата). Долината на гейзерите е открита през 1941 г. Съобщението за това е изпратено в Москва на 28 юни и отговорът е да приключат експедицията, защото е започнала война. Гледката е запленяваща. Десетки гейзери, изригващи гореща вода, пара и газове някои с височина до 50 м. с различна периодичност – от минута до няколко пъти в годината, около река и оцветени във всички цветове на дъгата пластове земя и ниска растителност. Десетки кални ями, в които бълбукат  фонтанчета, наподобяващи тези от течен шоколад, само че от кал. Всички тези извори на земна енергия носят звучни имена като Голям, Великан, Витраж, та даже Вратите на Ада (една за мъже, втората за жени). Десетки езерца с отровни цветове и неприятен аромат. И много буйна, разнородна и пъстроцветна нискостеблена растителност.

тората спирка на хеликоптера бе в калдерата на загасналия вулкан Узон. Тук пейзажът бе лишен от облаците пара и газове, които ни обгръщаха в долината, но охраната и отровните езера бяха същите. И тук видяхме доста мечешки следи върху вулканичната тиня. Следващата спирка бе край топло езеро, на информационното табло на което стояха имената на половината химически елементи от Менделевата таблица, в т. ч. и арсен. Това не смути душите наши и за разлика от немците в групата, които се престрашиха да си топнат само нозете, ние се изкъпахме.

братния полет, макар и повече от 400 км., бе по-кратък. Връчиха ни сертификати, удостоверяващи посещението на тази чутовна територия. Вечерта на петия ден завърши с втората ни за седмицата вечеря на халба бира с изсушена корюшка (риба), която Павел и съпругата му донесоха като местно мезе.

естият ден започна преди изгрев слънце. Отпътувахме рано към полето на местен совхоз за да хванем утренния вятър. На една полянка започна надуването на балона със 7 хил. куб. м. топъл въздух, докато ние, 5-мата и още девет ротарианци и техни приятели, направихме бърза закуска заедно със значително по-голяма глутница комари, които се опиваха от необичайната за тях българска кръв. Който не е летял с балон, не може да си представи колко плавно излита, тихо и равномерно лети, непредсказуемо твърдо и даже рисковано се приземява. Който не е летял над Камчатка, не може и да си представи красотата на изгрева, когато на един небосклон сменят дежурството си луната и слънцето, когато се буди природата, сваляйки бялата си нощница от утринна мъгла и от хоризонта повдигат каменни рамене десетки вулкани, хванали се на хоро, обгръщащо 360 градуса от хоризонта. А там долу само на 800 м. се стелят зелените морави на полета, геометрично разчертани и оградени от гори. Прелитаме над река Авача  и от гората под нас се показа за малко мецана, достатъчно малко, за да я запечатаме на снимки, клипове и спомени. Чудесно е преживяването във въздуха, без шума на мотори, с възможност за пряк, без илюминатор, обзор на 360 градуса, и то на Камчатка. Планирахме не така плавно като излетяхме, пък и нарушихме баланса при кацането, но нейсе. Следващият път ще сме по-внимателни. Възторгът ни бе още по-голям, когато вече на земята с церемония „Огън и вода“ (запалка и шампанско) ни посветиха като въздухоплаватели в графска титла. На тези, които не вярват, можем да покажем съответните грамоти. Денят продължи с посещение на фермата „Снежните кучета“. Там младо семейство с шест деца отглежда кучета за впрягове. Редовно участват и печелят призове от 1 000 – километровото състезание с шейни „Берингия“. Тук отново ни срещнаха местните танцьори, запознахме се с отглеждането и обучението на кучета и елени. Обядвахме супа от еленско месо и местни катми с горски плодове. Снимахме се в еленското облекло на коренните жители и даже тацувахме техни танци.

огатият на изживявания шести ден завърши със срещата ни с двата камчатски РК. РК Авачински от град Петропавловск–Камчатски е от 15 члена, повечето от които жени. РК Елизово е от 8 души. Общата им сбирка в събота бе в наша чест и бе изключително задушевна. Гост, освен нас, бе и добрата ни позната, президентката на РК Москва–Восток Ирина Доброхотова. След камбаната на президентката на РК Авачинск Зина Понамарьова  всеки от гостите и домакините се представи, споделихме клубните проекти  и разменихме клубните флагове и подаръци. Домакините ни разказаха за техен проект с РК Санкт-Петербург, популяризиращ Ротари чрез монтирането на пейки на обществени места със знаците на Ротари и клуба, който е дарил средствата. Благодарение на тези и други подобни инициативи отношението на обществеността и властите към клубовете и Ротари е позитивно. Ние ги поздравихме за интересния проект да презентират Камчатка с организирани от тях турове за ротарианци и от своя страна ги поканихме в България, в частност на 15-тата годишнина на РК Пловдив-Пълдин, която съвпада с фестивала „Дефиле на младото вино“. Благодарихме и за приятелското гостоприемство на Сергей и Валери.

редиобеда на седмия ден посветихме на шопинга в рибопреработвателния завод и на рибния пазар. След обяд изпратихме Боян и Катерина за Хабаровск и Сеул, а ние с Павел, съпругата му Настя и двете им деца  направихме пикник на едно от близките езера, а привечер се изкъпахме  в минералния басейн на Паратунга  – първият открит  и социализиран геотермален източник в този край.  Последният осми ден използвахме  да посетим интересния музей на Кроноцкия резерват, стегнахме куфарите  и излетяхме в 16 ч., за да кацнем в 15 ч. същия ден в Москва. Отново добре организиран трансфер от едно  до друго летище, кратък сън и пътуване до София.

 числа – 11 денонощия, от които 1 и ½ във въздуха (самолети, хеликоптер и балон), ½ във водата (океана)  и незабравими 8 дни сред чудесните приятели на още по-чудесния полуостров Камчатка. Който не вярва, нека заминава – чакат го!

Любозар Фратев – РК Пловдив-Пълдин
Председател на ICC „България-Русия“

Видео: Вижте най-интересното от пътешествието до Камчатка