Когато говорим за Vocational Service служба – или за „професионална служба“ в ценностната система на Ротари, мисля, че винаги трябва да се връщаме към произхода на движението, а именно социално-икономическата ситуация в Чикаго преди 108 години. Неслучайно идейният вдъхновител на Ротари Пол Харис събира на първата среща на 23 февруари 1905 г. трима свои приятели от различни професии, за да обединят усилията си и да си помагат. В течение на повече от 20 години принципът „Ротарианците помагат на ротарианците“ остава ефективен инструмент за укрепване на приятелствата и насърчаване на личния бизнес на членовете на клуба. Интересното е, че в първите три Ротари клуба (Чикаго, Сан Франциско и Оукланд) била създадена длъжността клубен статистик, който отчитал всички транзакции между членовете на клуба. Ротарианците, които предоставяли най-голям обем от такива транзакции, получавали награди.

Имах възможността да прочета за забавна ситуация, свързана с клуба в Оукланд, където член на клуба, собственик на магазин за мъжко облекло, напуснал стаята по време на среща и проверил шапките на колегите си в гардероба. Открил, че много от тях са купени от неговите конкуренти, той нахълтал в залата и обявил, че ще напусне клуба. Коствало им много усилия, за да го успокоят.

По това време съществувала практика да се дава възможност на членовете на клуба да представят своите стоки и услуги по време на заседанията. Тоест клубовете от онова време все още не са организация, обслужваща обществото, а по-скоро инструмент за защита на собствените си интереси. Факт е, че през онази епоха в Съединените щати бързо се развивал така нареченият „див капитализъм“, имало пълна липса на регулация на бизнес дейностите, което довело до ужасяващи условия на труд и ниски социални стандарти. Лозунгът на онова време бил (латинската) поговорката „Човек за човека е вълк“. Гениалността на идеята на Пол Харис била в това да съчетае бизнеса и приятелството.

Освен това тези отношения трябвало да осигурят обща печалба и за двете страни. Логично продължение на тази идея било създаването на Комитета по бизнес практики, чиято задача била да комбинира бизнес и етични принципи, за да разработи определени стандарти на поведение за ротарианците. Всъщност Ротари клубовете по онова време са първите неправителствени организации с нестопанска цел, които започват борбата срещу корупцията, също така и на други форми на икономическа престъпност и нечестни сделки. Кулминацията на тези дейности била приемането на Етичния кодекс на Ротари на втората Ротари конвенция в Портланд (Орегон, САЩ). Терминът „бизнес практики“ оцелява до 1927 г., когато е заменен с термина „професионална служба“ на Ротари конвенцията в Белгия. Етичният кодекс на Ротари просъществува до 1980 г., а през 1989 г. е заменен от „Декларация на ротарианците, бизнеса и свободните професии“, която изисквала от членовете на Ротари да спазват стриктно договорите, коректното бизнес поведение, честността и уважение към партньорите си, неприемане на корупцията и участие в обществения живот. Декларацията, подобно на Кодекса, се основавала на златното правило „Постъпвай с другите така, както искаш те да постъпват с теб“. Тоест има нужда от собствен пример на ротарианец, който да тласка и вдъхновява останалите членове на клуба. В същото време основната цел на етичните стандарти на Ротари не е философското разсъждение, а създаването на реални бизнес практики. Това е особено се вижда в известния тест с четири въпроса:

- Това ли е истината?

- Това справедливо ли е към всички заинтересовани страни?

- Това ще помогне ли за укрепване на приятелството и добрата воля?

- Ще бъде ли от полза за всички заинтересовани страни?

Опасявам се, че не всеки от нас знае историята на този документ. Четирите въпроса били зададени от ротарианеца Хърбърт Тейлър, на когото по време на великата депресия в Чикаго през 1934 г. е било възложено да реорганизира завод за алуминий, който бил на ръба на фалита.

Впоследствие четирите въпроса започнали масово да се използват от консултантски, одиторски и други компании, като универсален инструмент за базов ситуационен анализ. А от 1943 г. тестът става официален документ на Ротари Интернешънъл.

Събитията, които се случиха в света в края на 20-ти и началото на 21-ви век, бяха толкова бурни и непредвидими, че по-голямата част от населението на света неволно имаше усещането, че светът започва да губи ориентирите си. В огромното мнозинство от развиващите се и така наречените нови независими държави, парите се превърнаха в основен измерител на всички ценности и процеси, идеологическите и религиозните норми рязко загубиха влиянието си, обикновените хора се оказаха дезориентирани, а елитите бяха загрижени само за своят собствен просперитет. Как ротарианците трябва да определят своята визия и ролята си в света? Първо, ние сме най-голямата в света и една от малкото наистина глобални организации със споделени морални ценности сред 1 милион 200 хиляди души. Второ, Ротари клубовете по света обединяват активни и отговорни граждани, истински патриоти на своите страни. Трето, Ротари Интернешънъл има опит и с глобално влияние. През 1942 г. ротарианци от 21 страни се срещат в Лондон, за да разработят план за културно и научно развитие на следвоенното общество. От тази инициатива по-късно се ражда и ЮНЕСКО. През 1945 г. 49 ротарианци участват в изготвянето на Хартата на ООН. Ако се използват всички изброени по-горе фактори, като ги подсилите с личното поведение и пример на всеки член на 33-те хиляди клуба, съществуващи по света, тогава може да се твърди, че Ротари Интернешънъл вече е ефективен инструмент за поддържане на морален и етичен баланс в света. Ние, ротарианците, все още имаме да извървим дълъг път в разпространяването на идеите и значението на Етичния кодекс и Декларацията.