Автор: Михаил Куницин, РК „Новосибирск-инициатива“
Превод: Любозар Фратев РК Пловдив-Пълдин, Председател на ICC „България-Русия”
Онзи ден ние работихме като спасители. При нас пристигнаха президенти на Ротари клубове от Томск и Новосибирск и ние в течение на 6 часа се опитвахме да събудим интерес в техните равнодушни очи.
Те разказваха, какви „страхотни” са били. Какви първокласни проекти са правили. “Кога? – През 2008 година”. Те са много по-опитни от нас. Но те преминаха през своя връх и днес изглеждат много близки към затваряне. Членове на такива клубове са фантастично интересни и ярки хора. А в клубовете им е скучно. Какво става?
Първоначално клубът загубва целите. Няма цел да направят 15 проекта за година. И дори 3 проекта. “На нас просто ни е интересно заедно”. Няма цел да поканят нови хора. Не се знае какви ще се окажат? “На нас просто ни е интересно заедно”.
Няма цел да спечелят пари и да ги използват в проекти. “Нашето време е прекалено скъпо, за да го пропиляваме за набиране на средства чрез благотворителни мероприятия. По-лесно е да спечеля с това, което аз умея да правя добре, а за проект ще извадя от джоба си”. А след това: “Може би вече стига сте ни доили?” И още““На нас просто ни е интересно заедно”.
Няма цел да опитат да се включат в ротариански програми. Да изпратят наши ученици, да посрещнат чужденци, да получат грант. Да изберат човека в комитет на дистрикта. “На нас това не ни е нужно, на нас просто ни е интересно заедно”.
А след това клуба напуска Активист. На Активистите не им е интересно, когато няма движение. Да, супер си поседяхме. Да, супер си поседяхме пак. Да, супер си поседяхме, почти както миналата седмица. “Слушайте, приятели, имам по това време планирана друга среща, няма да дойда тази седмица.” И край. Както в семейство, когато решават да поживеят разделно. Хората отвикват един от друг и не се връщат вече. Този ротарианец САМ е планирал срещата на същото време, когато заседава неговия клуб.
И Активистът си заминава, не му е интересно просто да седи. Като че ли нищо не се е променило, на тези, които останали, все така им е интересно заедно. Но само клубът е станал друг. И друг Активист тук вече няма да дойде. Тук стана скучно. И клубът лека-полека се превръща в “седянка”. Супер си поседяхме.
За един такъв клуб отлично бе казал Тед Трублад, един от говерньорите на нашия дистрикт от Аляска: “Хубав клуб, отлични хора, прекрасни отношения!Само не е ясно, защо е Ротари?”
Ротари има два “кита”, два принципа, които позволяват на тази организация да съществува повече от 100 години. Сигурен съм, че те са били намерени случайно и тази щастлива случайност направи истинското Ротари:
1. Ротация.
В клубовете, дистрикти, зони – навсякъде се сменя ръководство. Това позволява да не се превърнат те в „идоли”. Даже да си бил отличен ръководител, независимо от успехите на твоя клуб – ти ще се махнеш . Без регалии, без трон, без важничане. Ти си – един от равните. От друга страна, ако си бил лош президент – клубът ще го преживее. Хората ще помогнат. Леко. Защото на 30 юни ти ще напуснеш. Без регалии, без трон, без важничене.
2. Независимост.
Никой – нито Ротари Интернешънъл, нито дистриктът, нито говерньорът – никой няма право да се намесва във вътрешните работи на клуба. Клубът установява своите правила. Да се приема или не някой за член на клуба, да изключва от клуба, да определя политиката на клуба, да решава с какво клубът ще се занимава – всичко това може да направи клубът Той може дори да умре. Сам. По своя воля.
Останалите могат само да дават съвети. Да се притесняват Да говорят. Да показват на собствения пример. Да потупват по рамо. Но не могат да се налагат, ако самият клуб не го иска.
Президентите на умиращи клубове не разбират какво става. Те обикалят с изгаснали погледи и разказват какви сплотени са били те и как се промени светът за последните години. И те искрено се възмущават, когато им говориш, че те убиха своя клуб в момента, когато решиха , че “на тях просто им е интересно да бъдат заедно”.
В своят клуб ние установихме негласно правило – в нашия клуб можеш да бъдеш президент само веднъж. Ние ще затворим клуба, ако на длъжност президент ще претендира човек, който вече е заемал тази длъжност. Защото това е диагноза. Това означава, че в клуба няма нови членове. Или ги има, но им не дават да станат президенти. А тогава какъв е смисъла? Какъв клуб е това?
Всеки нов президент мисли, как да надскочи предишния. Но има правило – нашият клуб прави не по- малко от 12 проекта за година – това е задължително за всички президенти. Това е аксиома. Иначе –какъв е смисълът? Всеки от нас през живота си е членувал в доста асоциации, сдружения, движения и други неправителствени организации със среден срок на живота 2 години.А смисълът?
Жалко, че един от клубове, намиращ се в последен, предсмъртен стадий е клубът на наши бащи. Клуб, от който започна Ротари в Новосибирск. Клуб, в който беше невъзможно да попаднеш, беше необходимо година и половина да бъдеш кандидат. Кога ли стъпиха те на пътя към залеза? Убеден съм – в момента, когато те взеха решение: “Това си е нашият клуб и на нас просто интересно да бъдем заедно”.